Пейка и една жена,
взираща се във нощта
с празен поглед в небесата
и със полъх във косата
стои в незрача на нощта,
но какво пък гледа тя?

Този поглед тъй високо
и се взира с топлина
към незнайно място, скрито
вътре в нейната душа.
Място - много по-красиво 
без омраза и вина
с много рози, цвят и вино
и безкрайна веселба. 

Стои и гледа и мечтае
и само леко се усмихва
сякаш бляна скрит във нея
е по-топъл от огнище
озарява я по-силно и от пълната луна
ала тя стои, не мърда,
скрита в мътна тишина.

Тя стои така и гледа
една едничка светлинка
слаба, колеблива, бледа,
но единствена бе тя,
която да отдава място
за мечтите на жена,
скрита много надалече
в тиха нощна тъмнина.